Коментар от Мари:

Не мисля, че трябва да се колебаете да бъдете признати за работник с увреждания от вашия местен отдел за хора с увреждания. Работих 15 години, без да кажа нищо, без да се оплаквам, криейки трудностите си. Беше тежко и сложно да се живее в професионалния свят с тази тайна. Един ден получих конвулсивен припадък в офиса, защото отидох на работа, когато не бях спала цяла нощ и страдах от изтощение. Мислех, че ще е катастрофа, ако всички разберат за болестта ми, но това изобщо не беше така. След случая трудовата медицина ме назначи на по-подходяща работа и мога да почивам. Никога повече няма да отида на работа ако не съм спала през нощта,  работното ми време е намалено. Известно време дори получавах инвалидна пенсия. Качеството ми на живот се подобри значително „благодарение“ на тази криза в офиса. Разбира се, имаше тежки дни (възобновяване на пристъпни атаки с лечение, което ги влоши, възпалителен неврит, и т.н.). Но, сега, когато здравословното ми състояние с стабилизирано, съжалявам, че не си потърсих правата по-рано. Трябва да знаете, че работниците с увреждания имат право на ранно пенсиониране, но за целта трябва да сте официално признати като такива, което е малко късно за мен. Затова потърсете повече информация от трудовата медицина и вашият местен отдел за хора с увреждания. За тези от вас, които все още са студенти, не избирайте работа с трудно работно време, като кетъринг, или работа, която е твърде шумна и тежка за нас. По-подходящи са офис работните места с фиксирано работно време и килими, в случай, че припаднете[1].

[1] Carenity. (s. d.-c). Epilepsie et monde du travail. Forum Epilepsie. https://www.carenity.com/forum/epilepsie/lepilepsie-au-quotidien/epilepsie-et-monde-du-travail-8695

Международната правна рамка за професионалното включване на хората с увреждания, включително тези с епилепсия, се основава на редица договори, конвенции и насоки, изготвени от международни организации като Организацията на обединените нации и Международната организация на труда (МОТ). Тези правни инструменти задължават държавите-членки да предприемат мерки за насърчаване на равните възможности и включването в заетостта, като същевременно гарантират достъпна и недискриминационна работна среда.

Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (КПХУ), приета през 2006 г., е международен договор, предназначен да насърчава, защитава и гарантира пълното и еднакво упражняване на всички човешки права и основни свободи от хората с увреждания. Конвенцията поставя особен акцент върху недискриминацията, социалното включване, равните възможности и достъпността.

Най-подходящите точки от Конвенцията са:

  • Член 2: установява, че отказът от приспособяване на работната среда представлява форма на дискриминация, освен ако не налага непропорционална или прекомерна тежест.
  • Член 4: изисква държавите да предприемат всички подходящи мерки за премахване на дискриминацията въз основа на увреждане за всяко лице, организация или частно предприятие.
  • Член 9: подчертава значението на достъпността във всички аспекти на живота, включително на работното място, за да се даде възможност на хората с увреждания да участват пълноценно и ефективно в обществото.
  • Член 21: изисква държавите да насърчават частните компании, предоставящи услуги, включително чрез интернет, да предоставят информация и услуги в достъпни и използваеми формати за хора с увреждания.
  • Член 27: задължава държавите да признаят правото на труд на хората с увреждания наравно с останалите работници. Той постановява, че държавите трябва да забранят дискриминацията при наемане на работа въз основа на увреждане, да насърчават възможностите за заетост и да предприемат подходящи мерки за наемане на хора с увреждания в приобщаваща и достъпна работна среда.

Конвенция № 159 на Международната организация на труда (МОТ) относно професионалната рехабилитация и заетостта (1983 г.) изисква държавите-членки да разработят и прилагат национални политики за професионална рехабилитация и заетост на хора с увреждания. Конвенцията подчертава равните възможности и третиране при заетостта и препоръчва мерки за професионална рехабилитация, за да помогне на хората с увреждания да получат, запазят и напреднат в работата.

Други международни инициативи включват Световната програма за действие по отношение на хората с увреждания (1982 г.). Приета от Общото събрание на ООН, тази световна програма за действие има за цел да насърчи интегриран и цялостен подход към уврежданията. Програмата се фокусира върху премахването на пречките пред участието на хората с увреждания във всички сфери на живота, включително работата.

Декларацията на ООН за правата на хората с увреждания от 1975 г. определя основни принципи относно правата на хората с увреждания, включително правото на труд и на адекватна социална защита.