Трябва да се установи открита комуникация със служител с епилепсия, за да бъде ясно какво следва да се направи в случай на припадък. Полезно би било лицето да носи със себе си важна информация за своето здравословно състояние (напр. картонче с информация, гривна и т.н.). Добра идея е и друг служител от екипа да бъде наясно със състоянието на служителя и какво трябва да се направи в случай на припадък. За лице с епилепсия е успокояващо да знае, че е подкрепено и е в безопасност на работа.

За всяка компания, в случай че възникне припадък на работното място, планът за действие ще бъде полезен и затова се препоръчва. Фокусът обаче е върху правилното прилагане на протоколите за безопасност на работното място и оценката на риска, а не върху епилепсията като такава. Всеки на работното място трябва да е запознат с плана и да е подготвен в случай, че възникне припадък. Всеки трябва да знае какво да прави и как бързо да реагира. План за действие може да бъде изготвен от служителя и работодателя и трябва да включва информация като:

• Информация за контакт при спешни случаи.
• Предупредителни сигнали, които могат да се видят или чуят.
• Кога и как да се окаже медицинска помощ на място.
• Кога и как да повикате линейка.
• Кой от служителите е определен да окаже спешна помощ?
• Къде да получите помощ.
• Как да обучаваме колеги за епилепсия.

Когато планът за действие се изпълнява правилно, колегите или клиентите, които са свидетели на припадък на служител с епилепсия по време на работа, може да се чувстват по-малко несигурни, разтревожени или уплашени. Когато планът за действие е „в действие“, определено лице трябва незабавно да се обади на контакт за спешни случаи. Друг назначен човек бди над човека. Всеки е готов за извънредни ситуации, може да ги разпознае и знае как да реагира при тях, така че никой да не реагира прекалено.

По време на или след припадък лице с епилепсия може да плаче, да се лигави, да плюе или да уринира и това може да наложи то да се почисти и смени дрехите си. Работодателите могат да обяснят тази нужда на останалите служителите, като също така могат да:

• насърчат лице с епилепсия да държи дрехи за смяна на работното място;
• осигурят лично пространство за преобличане, почивка и възстановяване на самообладанието на лице с епилепсия.

Въпреки че голяма част от лицата с епилепсия може да нямат припадъци, 1 от 20 души получава еднократен пристъп през живота си.

Следващите снимки представят примерен план за действие.

Време за размисъл  

Въвеждането на план за действие за справяне с епилептичен припадък е трудна задача. Как трябва да процедирате в случай на припадък, балансирайки уважението към личното пространство на човека с епилепсия и подкрепата от хората около него?