Понастоящем няма специално законодателство относно включването на хора с епилепсия в Италия, но два закона се занимават с проблемите на хората с увреждания:

• Закон 104/1992: дефинира трудовото право по отношение на хората с увреждания. Член 3 от този закон дефинира „увреждането“ като „физическа, психологическа и сензорна промяна, стабилна или прогресираща, водеща до затруднения в ученето, взаимоотношенията и интеграцията на работното място, и причиняваща социално неравностойно положение и изключване на лицето“. Този закон предвижда икономически, професионални, данъчни и социални обезщетения за хората с увреждания в зависимост от тежестта на тяхното увреждане:
• Платен отпуск: гледачите на хора с увреждания имат право на 3 почивни дни на месец или 18 часа на месец.
• Работно място: полагащите грижи за хора с увреждания имат право да избират (доколкото е възможно) работно място, близко до засегнатото лице.
• Нощни смени: съгласно Закон 104/1992 хората с увреждания не са задължени да работят нощни смени.
• Възлагане на специфична работа, съобразена с възможностите на лицето, когато нивото на увреждане е 46% или повече.

Закон 68/1999: Насърчава интеграцията на хората с увреждания на работното място чрез осигуряване на специфични работни места. Законът се отнася за:

• Лица с физическо, психическо или сензорно увреждане, намаляващо работоспособността им с повече от 45%;
• Хора със степен на увреждане 33% или повече.

Друг важен закон е Директива от 9 юли 2003 г., която уточнява, че работодателите трябва да направят „разумни подобрения“, за да улеснят условията на труд на служителите с увреждания. Те трябва да бъдат ефективни и практични за насърчаване на достъпа до работното място; професионалното обучение, функциите и графиците трябва да бъдат разработени така, че да се улеснят условията на труд на работниците с увреждания, като същевременно се избягват прекомерни разходи и неудобства за другите служители.