Хората с увреждания остават една от най-рисковите целеви групи на пазара на труда. По данни от почти всички налични източници едва около 10-15% от хората с увреждания в трудоспособна възраст са заети.

Въпросите, свързани със социалното включване на хората с увреждания чрез заетост, остават приоритетна задача на социалната политика на страната.

Има няколко причини хората с увреждания да имат малък или никакъв достъп до работа:

• един от най-сериозните проблеми е този с архитектурните бариери и достъпната жилищна и селищна среда.
• работодателите не наемат хора с увреждания, а частният сектор не се интересува от ресурсите, които хората с увреждания предлагат.
• квалификацията на хората с увреждания. Над 40% от тях са с основно или по-ниско образование. Това им пречи да бъдат включени в курсове за преквалификация, предлагани от Агенцията по заетостта, поради минималните изисквания за завършена степен на образование. В тази връзка, когато навлизат на пазара на труда, хората с увреждания се сблъскват с множество социални бариери, които значително намаляват възможностите им.

Българският Кодекс на труда определя няколко основни мерки за хората с увреждания:

– Квоти за заетост: работодатели с повече от 50 служители трябва да запазват работни места за хора с намалена работоспособност (4 до 10% от всички служители).

– Годишен отпуск: Служителите, чиято работоспособност е намалена с 50% или повече, имат право на най-малко 26 дни платен годишен отпуск.

– Защита срещу уволнение: има специални защити срещу уволнение на служители с увреждания. Уволнението на служители с увреждания изисква предварително разрешение от Инспекцията по труда.

– Подкрепа за заетост: има различни форми на подкрепа, включително социално предприемачество, професионално обучение и самостоятелна заетост.

Повече информация за законите и политиките за хора с увреждания може да намерите на уеб адрес: https://ahu.mlsp.government.bg/portal/page/3