Законодателството относно интегрирането на хората с увреждания в професионалната среда варира в отделните държави, но има някои общи черти и ключови аспекти, които се наблюдават в няколко европейски страни, сред които Италия, България, Ирландия, Германия и Франция.

Забрана за дискриминация:

  • Италия: италианското законодателство забранява дискриминацията въз основа на увреждане, по-специално чрез закон №. 68/1999 г., който насърчава заетостта на хората с увреждания.
  • България: Законът за защита от дискриминация забранява всички форми на дискриминация срещу хората с увреждания.
  • Ирландия: Законите за равнопоставеност при заетостта 1998-2015 г. забраняват пряката и непряка дискриминация, основана на увреждане.
  • Германия: Общият закон за равно третиране (Allgemeines Gleichbehandlungsgesetz) забранява дискриминацията въз основа на увреждане.
  • Франция: Закон №. 2005-102 относно равните права и възможности, участието и гражданството на хората с увреждания забранява дискриминацията.

Разумно приспособяване на работната среда:

  • Италия: от работодателите се изисква да приемат мерки, за да дадат възможност на хората с увреждания да работят, като вземат предвид техните специфични нужди.
  • България: законодателството изисква от работодателите да адаптират условията на труд за хора с увреждания.
  • Ирландия: работодателите трябва да осигурят разумни условия, освен ако това не налага непропорционална тежест.
  • Германия: работодателите трябва да осигурят разумни условия за хората с увреждания, освен ако това не води до непропорционални разходи.
  • Франция: работодателите трябва да предприемат необходимите стъпки за адаптиране на работното място към нуждите на хората с увреждания.

Квоти за заетост:

  • Италия: Закон №. 68/1999 изисква компаниите с повече от 15 служители да наемат определен процент работници с увреждания.
  • България: фирми с над 50 служители трябва да наемат работници с увреждания, съгласно определени квоти.
  • Ирландия: няма конкретна квота, но има стимули за наемане на хора с увреждания.
  • Германия: компании с повече от 20 служители трябва да наемат 5% хора с увреждания.
  • Франция: компании с повече от 20 служители трябва да наемат най-малко 6% работници с увреждания.

Подкрепа и субсидии:

  • Италия: работодателите могат да получават субсидии за адаптиране на работни места и наемане на работници с увреждания.
  • България: има субсидии и програми за подпомагане на работодатели, които наемат хора с увреждания.
  • Ирландия: съществуват схеми за финансова подкрепа за наемане и задържане на работници с увреждания.
  • Германия: предлагат се субсидии и данъчни стимули за работодатели, които наемат хора с увреждания.
  • Франция: отпуска се финансова помощ на работодатели за наемане на хора с увреждания.

Информираност и обучение:

  • Италия: програми за повишаване на осведомеността и обучение за работодатели и служители.
  • България: инициативи за запознаване на работодателите с ползите от наемането на хора с увреждания.
  • Ирландия: схема за подпомагане на осведомеността за хората с увреждания за различни обучения.
  • Германия: програми за повишаване на осведомеността и обучение за работодатели и служители.
  • Франция: деействия за повишаване на осведомеността и програми за обучение за насърчаване на интеграцията на хората с увреждания.

Въпроси за размисъл: коя(и) страна(и) е(са) най-напреднала по отношение на включването на хора с епилепсия в професионалната среда? Как вашата страна може да постигне напредък и какви са мерките за напредък по отношение на приобщаването?