Епилепсия – какво е важно да знаем?
Епилепсията е хронично разстройство на централната нервна система, при което анормална мозъчна дейност причинява не провокирани, повтарящи се гърчове / припадъци или периоди на необичайно поведение, усещания, мускулни спазми и понякога загуба на съзнание. Определението за епилепсия изисква наличието на поне един епилептичен припадък.
Припадъкът се описва като “временно проявление на признаци и/или симптоми, предизвикани от ненормална, прекомерна или синхронна активност на нервните клетки в мозъка” (Fisher et al., 2005). Симптомите по време на пристъпите могат да бъдат различни в зависимост от засегнатата част на мозъка. Според начина, по който започват пристъпите, те се разделят на локализирани (ограничени до определена област на мозъка, със или без нарушение на съзнанието) и генерализирани (обхващащи по-големи мозъчни зони). Освен типичните генерализирани тонично-клонични пристъпи, епилептичните епизоди могат да причинят и други сензорни, моторни, слухови или зрителни промени, които могат да се случват със или без загуба на съзнание (например краткотрайна загуба на паметта или пристъпи, свързани с темпоралния дял на мозъка). Причините за епилепсията също могат да бъдат разнообразни – от генетични и метаболитни до структурни, инфекциозни или автоимунни. Освен това, международната класификация на епилепсията включва и специфични синдроми, които често зависят от възрастта на засегнатият субект.
Както беше посочено по-горе, припадъкът може да се проявява по различни начини. При генерализирани тонично-клонични пристъпи, както и при тонични или атонични пристъпи (когато човек става съответно „скован“ или „отпуснат“), съществува риск от падане. Няколко прости съвета могат да ви помогнат да окажете помощ на човек в такова състояние.
На първо място, защитете главата на пострадалия, като поставите нещо меко под нея, за да намалите риска от травма. Не поставяйте нищо в устата на човека и не се опитвайте да го задържате или ограничавате движенията му по време на пристъпа. Освен това, поставете човека в странично положение, за да предотвратите евентуално запушване на дихателните пътища.
При локализирани (фокални) пристъпи, със или без нарушение на съзнанието, е важно да предпазите човека от потенциални опасности в обкръжението му, докато пристъпът приключи. След това го успокойте и се уверете, че е в безопасност.
При генерализирани и локализирани (фокални) припадъци в определени ситуации е необходимо да се потърси спешна медицинска помощ. Ето основните случаи, в които това е препоръчително:
- Припадък със загуба на съзнание, който продължава повече от 5 минути.
- Липса на ефект от приложеното спешно медикаментозно лечение, ако такова е предписано.
- Повтарящи се пристъпи, продължаващи повече от 10 минути, без възстановяване на съзнанието между тях.
- Затруднено дишане след пристъпа.
- Наличие или съмнение за сериозно нараняване, като травма на главата.
- Първи по рода си припадък, за който не е поставена диагноза.
В тези ситуации навременната медицинска намеса е от съществено значение, за да се осигури безопасността на засегнатия човек и да се предотвратят усложнения.
Освен гърчовете, хората с епилепсия (PwE) често се сблъскват с други предизвикателства в ежедневието си. Те трябва редовно да приемат лекарства против припадъци (ASM) в определени часове и да посещават невролог за контролни прегледи, които могат да включват електроенцефалограми (ЕЕГ) и ядрено-магнитен резонанс (ЯМР). Макар тези медикаменти да не лекуват епилепсията, те намаляват риска от повторни пристъпи. В 30% от случаите, когато медикаментозната терапия не е достатъчно ефективна, се налага хирургична намеса.
Независимо дали пациентът е преминал през операция или не, успешният контрол върху гърчовете изисква редовно проследяване от специалисти. Затова е важно да се осигури на хората с епилепсия възможност да посещават медицински прегледи (включително ЕЕГ и ЯМР), например чрез гъвкаво работно време.
Допълнително, хората с епилепсия (PwE) могат да срещат затруднения, свързани с когнитивни или физически ефекти от припадъците. Някои синдроми и медикаменти могат да предизвикат загуба на памет, затруднения с концентрацията или когнитивна дисфункция. Освен това, за хората с епилепсия е важно да избягват фактори, които могат да провокират пристъп, като мигащи светлини, внезапни звуци, лишаване от сън или стрес. Регулирането на осветлението, избягването на отключващи фактори и реорганизацията на работните графици, за да се минимизира стресът и липсата на сън, са полезни стратегии за подобряване на работната среда за хора с епилепсия.
Ако човек с епилепсия има чести пристъпи, той няма право да шофира. В такива случаи дистанционната работа може да бъде подходящо решение, което му позволява да продължи да работи и да се чувства пълноценно.
Въпреки някои ограничения, не е необходимо да се налагат общи забрани за работа на хора с епилепсия (PwE). Често те могат да работят нормално, както останалата част от населението, особено ако пристъпите са под контрол. Благодарение на напредъка в диагностиката и терапията, около 70% от хората с епилепсия (PwE) успяват да контролират пристъпите. Въпреки това, включването им на работното място остава предизвикателство, основно заради погрешни схващания, стигма и липса на осведоменост.
Един от ключовите фактори за преодоляване на тези бариери е разработването на програми за приобщаване и обучения, насочени към повишаване на информираността за епилепсията сред работодатели, служители и институции. Освен приспособяванията, които могат да се направят на работното място, образователните инициативи са от съществено значение за създаване на по-приемлива и подкрепяща среда на работа за хора с епилепсия (PwE).