Преди да започнат активно да изграждат взаимодействия с колегите, е важно за хората с епилепсия да разбират състоянието си и как то може да повлияе на взаимодействията им на работното място.

Разбирането на следните аспекти може да помогне за изграждането на самоувереност и справянето с потенциални притеснения от страна на колегите:

Разбиране на видовете епилепсия

От съществено значение е хората с епилепсия да се запознаят с различните видове епилепсия и специфичните им характеристики. Епилепсията не е едно единствено състояние, а група от неврологични нарушения, характеризиращи се с повтарящи се пристъпи. Често срещани видове епилепсия включват фокални припадъци ( наричани по-рано частични ) и генерализирани припадъци. В тези категории има допълнителни подтипове, които могат да се проявят по различен начин при всеки човек.

Например, фокалните припадъци може да започнат в определена област на мозъка, което води до локализирани симптоми като потрепване, изтръпване или промени в възприятието. Генерализираните припадъци , от друга страна, засягат и двете мозъчни хемисфери и могат да предизвикат загуба на съзнание, мускулни конвулсии или отсъстващи пристъпи, при които човек изглежда временно неотзивчив.

Разбирането на конкретния вид епилепсия може да помогне на хората да предвидят потенциалните предизвикателства на работното място. Това също така дава възможност на хората с епилепсия да обяснят състоянието си по-ефективно на колегите си, помагайки за премахване на погрешни схващания и страхове, свързани с епилепсията.

Идентифициране на личните тригери

Тригерите за епилепсия са фактори, които могат да увеличат вероятността от поява на припадък. Тези тригери варират при всеки човек, затова е от съществено значение хората с епилепсия да идентифицират своите лични тригери, за да намалят риска от припадъци на работното място.

Някои често срещани тригери включват недостиг на сън, стрес, мигащи светлини или определени визуални модели, специфични медикаменти и употреба на алкохол или наркотици. Като поддържат дневник на пристъпите или работят със своя лекар, хората с епилепсия могат да проследяват дейностите си, настроенията си и околните фактори, за да идентифицират потенциални тригери.

След като бъдат идентифицирани личните тригери, те могат да предприемат проактивни стъпки, за да намалят излагането си на тези фактори на работното място. Например, могат да дадат приоритет на добрия сън, да прилагат техники за намаляване на стреса или да адаптират работната си среда, така че да бъде по-благоприятна за тяхното състояние, като например избягват излагане на трептящи или мигащи светлини.

С осъзнаването на своите тригери и предприемането на мерки за справяне с тях хората с епилепсия могат да се чувстват по-уверени и по-спокойни при социалните взаимодействия с колегите си, тъй като имат по-голям контрол върху състоянието си.

Управление на медикаментите

За много хора с епилепсия се предписват антиконвулсивни лекарства за контрол и предотвратяване на припадъците. Спазването на предписаната схема за приемане на лекарства е от съществено значение за поддържане на контрол над припадъците и добро здраве на работното място.

Откритата комуникация с лекуващия лекар е важна за разрешаване на всякакви въпроси или предизвикателства, свързани с приема на медикаменти. Понякога пациентите могат да изпитват странични ефекти от своите лекарства, които да влияят върху тяхната работоспособност или социалните им взаимодействия. Ако това се случи, е важно тези проблеми да бъдат обсъдени с лекаря. Той може да преразгледа дозировката или да предложи алтернативни лекарства, за да минимизира нежеланите реакции и в същото време да осигури контрол над припадъците.

Също така е важно хората с епилепсия да знаят как техните лекарства могат да взаимодействат с други медикаменти или вещества, включително лекарства без рецепта и билкови добавки. Поддържането на актуален списък с медикаменти и споделянето му с отговорни колеги може да бъде полезно в случай на спешна ситуация.

С ефективно управление на медикаментите и обсъждане на всички притеснения с медицински специалисти, хората с епилепсия могат да се чувстват по-уверени в своите способности да се справят на работа и да участват в социални взаимодействия с колеги.

В заключение, като разбират своя тип епилепсия, идентифицират личните си тригери и ефективно управляват своите медикаменти, хората с епилепсия могат да изградят увереност и по-добре да се справят с потенциални въпроси при взаимодействия с колегите си на работното място. Знанието и проактивните мерки допринасят за създаването на подкрепяща и приобщаваща работна среда, която насърчава положителни отношения между колегите.

 Упражнение 1: Изтеглете и попълнете шаблона „Моята епилепсия“, наличен на уебсайта на Epilepsy Action UK: https://www.epilepsy.org.uk/living/work